Върях един следобед,

без цел и посока.

Вървях, а беше пролет

и бе красив денят.

Небето къс коприна.

Изведнъж видях

отлитащо хвърчило

и чух забравен смях.

Ти лети, лети

детски спомен жив,

връщаш ни отново

в онзи чуден свят.

Ти лети, лети

миг отне щастлив,

връщаш ни години,

минали назад.

В късен тих следобед

срещнах спомен.

Дали, защото пролет

отново бе дошла?

Това хвърчило пъстро

превърна дните детски

и аз във чуден полет

със него полетях.